Аз съм кръстена на света Екатерина, но като че се поддадох на факта, че денят й – 24 ноември не е толкова популярен. Дори преди години се дразнех, че и по телевизията не го съобщават. Така, както правят на Димитровден, Архангеловден, Йорданоден или Никулден. Свикнах постепенно да не го празнувам или да го чествам не на деня. Например в близката неделя. Постепенно това се превърна в традиция. Дори по изключение от правилото си канех гостите, вместо да отворя вратите в деня му дори и за непоканени. Навремето подминах с пренебрежение предупреждение на моя по-възрастна роднина за това, че така е нередно и ще си навлече неприятности. Дори я обвиних в суеверие и бабини деветини. Дадох и пример с нагаждането на помените според възможността близките да дойдат в събота или неделя, а не на самата дата. И разни такива и подобни глупости.

Истината за моето прегрешение разбрах едва когато пострада здравето ми и се разпадна като пясъчен замък иначе свястното ми семейство. Домът ми опустя, децата ми пораснаха и се отчуждиха. Без да съм им давала повод за това. Самите те не случиха в браковете си. Животът ни разпиля и ни остави да съществуваме като самотници и клетници. Стреснах се от ставащото. Пробвах различни опити да възвърна топлината в отношенията с най-близките ми същества, но нещата изглеждаха непоправими. Безуспешни бяха и усилията на децата ми да си възвърнат загубеното и да пожънат и минимален успех в другите важни сфери на живота. Така в неведение  щях да пропилея още дълги месеци и години. Ако не беше помощта на моята пророчица Магда.

На нея не й трябваше много време, за да разбере причината на вързания ми късмет, а именно злощастното пренебрегване на традицията в празнуването, за което споменах. Освен че повече реших да не проявявам такова незачитане, аз направих цял куп препоръчани ми ритуали за развързване на късмета и за именния си ден ще празнувам точно на 24-ти. Отсега сме се уговорили и застягали като за голям празник на опрощението.

Екатерина Ангелова, 52 г., Костиево

Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите към тази публикация.

Вашият коментар

Име (задължително)

Email (няма да бъде публикуван) (задължително)

Интернет страница