Аз съм на 67 години и все още искам да се чувствам полезна на близките си. Затова и заминах за Гърция. Колко мъки преживях тук, в Елада, няма да ви разказвам. Първо бях при едно семейство – гледах дъртата им баба. По цял ден не можех да излизам, в седмицата ми разрешаваха само три часа в неделя да слезна до Омония, да се поразтуша… След това започнах работа на островите. Там работех при един възрастен грък, който ми взе документите и ми даваше пари само колкото да не умра от глад. Останалото, казваше, като напусна – накуп ще ми даде. Отгоре на всичко ми налиташе. Като му казах, че напускам обаче започна да се дърпа, да ме заплашва с астиномията (полицията). С триста зора успях да взема част от парите – по-малко от половината, и затърсих нова работа. Добре че видях в интернет за Магда и реших да й пиша. Тя ми отговори с конкретни съвети, прати ми много хубав ритуал за успех в работата и отделно – един амулет. Само седмица след това започнах работа при Пупи – 87-годишна гъркиня без близки. Тя се оказа много разбрана, а и много скоро (то не е хубаво да се говори така…) взе че умря и разбрах, че ми е завещала апартамента си в Атина. Сега само чакам да го продам, и ще се върна в България при любимите ми внуци (макар и да са големи калпазани). Но, разбира се, първо малко ще си поживея.

Марта Стефанова, Атина

Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите към тази публикация. TrackBack URL

Вашият коментар