От 25-тата си годишнина (сега съм на 28) започнах да си задавам тревожни въпроси за материалния и социалния си статус, тъй като до този момент още не съм се реализирал според собствените си представи. Съпоставях се с околните и установих, че повечето са доволни. Едни се задоволяват с положението си на наемни служители, други с наследените си фамилни имоти, пари и по-едър или по-дребен бизнес, трети като египетски роби да се бъхтят да създават собствен бизнес от нищото и с кредити. Аз не се вписвах в тази картинка. Имам наследствено жилище, нелоши доходи, но достатъчни само за оцеляване и съвсем малко лукс. Личният ми живот – насилена и безперспективна работа. Приятелите – със свои си виждания и намерения, т.е. – неприкосновени в повечето случаи. Въобще доволни и не особено загрижени. Ако искам да съм с тях – добре, ако пък не – преживяват го. Не се кръстосват кръговете ни на интереси. Нелека съдба, завързан възел на късмета ми. Нямаше как да е нормално това.

В интернет четох за Магда и си разменихме няколко писма. Тя ми пророкува, че призванието ми е да се занимавам с изкуство, трябва да имам отношения с млади и необременени от предишни разочарования момичета и да не намирисвам криворазбрани еманципантки. Заложих на тези предсказания и се снабдих от Магда с амулет против уроки, тъй като било ясно, че ги прихващам безпроблемно. Дължа го на факта, че изглеждам доста добре и комплексирам някои недотам уверени в себе си особи. Сега нещата изглежда, че вървят надобре.

Камен Трифонов, 28г., Нова Загора

Няма коментари »

Все още няма коментари.

RSS хранилка за коментарите към тази публикация. TrackBack URL

Вашият коментар

Име (задължително)

Email (няма да бъде публикуван) (задължително)

Интернет страница